31 ago 2007, 0:34
Старото дърво
Ехото безгласно
на гаснещия ден
виате над полята
и тъжните гори.
Послание неясно
към връх отдалечен,
картина непозната,
забравена кърви.
Едно дърво самотно,
изгубено сред свои,
поднася свойта сянка
над път неизвървян.
Погубваха го грозно
неспирните порои
със ангелска осанка
и с дяволски лица.
Беше го забравил
и вятърът дори,
и слънцето,звездите
и пролетният дъжд.
Кой го бе заставил
да рони зли сълзи,
преръщаха мъглите
незнаен воин могъщ.
То търсеше лъчите
на всеки изгрев нов.
Животът бе нечестен
и даде му тъма.
Заклеваха мълвите
на жребия суров,
че краят е известен
и дълга е смъртта....
на гаснещия ден
виате над полята
и тъжните гори.
Послание неясно
към връх отдалечен,
картина непозната,
забравена кърви.
Едно дърво самотно,
изгубено сред свои,
поднася свойта сянка
над път неизвървян.
Погубваха го грозно
неспирните порои
със ангелска осанка
и с дяволски лица.
Беше го забравил
и вятърът дори,
и слънцето,звездите
и пролетният дъжд.
Кой го бе заставил
да рони зли сълзи,
преръщаха мъглите
незнаен воин могъщ.
То търсеше лъчите
на всеки изгрев нов.
Животът бе нечестен
и даде му тъма.
Заклеваха мълвите
на жребия суров,
че краят е известен
и дълга е смъртта....
© Петя Косева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ех, че прекрасен стих! Много красиво пишеш , мила Петя , много.С обич.
-
със ангелска осанка
и с дяволски лица.
...
силно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
