Старото дърво
Ехото безгласно
на гаснещия ден
виате над полята
и тъжните гори.
Послание неясно
към връх отдалечен,
картина непозната,
забравена кърви.
Едно дърво самотно,
изгубено сред свои,
поднася свойта сянка
над път неизвървян.
Погубваха го грозно
неспирните порои
със ангелска осанка
и с дяволски лица.
Беше го забравил
и вятърът дори,
и слънцето,звездите
и пролетният дъжд.
Кой го бе заставил
да рони зли сълзи,
преръщаха мъглите
незнаен воин могъщ.
То търсеше лъчите
на всеки изгрев нов.
Животът бе нечестен
и даде му тъма.
Заклеваха мълвите
на жребия суров,
че краят е известен
и дълга е смъртта....
на гаснещия ден
виате над полята
и тъжните гори.
Послание неясно
към връх отдалечен,
картина непозната,
забравена кърви.
Едно дърво самотно,
изгубено сред свои,
поднася свойта сянка
над път неизвървян.
Погубваха го грозно
неспирните порои
със ангелска осанка
и с дяволски лица.
Беше го забравил
и вятърът дори,
и слънцето,звездите
и пролетният дъжд.
Кой го бе заставил
да рони зли сълзи,
преръщаха мъглите
незнаен воин могъщ.
То търсеше лъчите
на всеки изгрев нов.
Животът бе нечестен
и даде му тъма.
Заклеваха мълвите
на жребия суров,
че краят е известен
и дълга е смъртта....
© Петя Косева All rights reserved.
