Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри.
Вените на вътъка избиха.
От прането се обезформѝ,
молците жестоко го пробиха.
Сгънаха го тъй, надве – натрѝ.
Искаха да го изхвърлят даже.
И дори не помни кой го скри
на колата в мрачния багажник. ...