Старото одеало
Старото одеяло
Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри.
Вените на вътъка избиха.
От прането се обезформѝ,
молците жестоко го пробиха.
Сгънаха го тъй, надве – натрѝ.
Искаха да го изхвърлят даже.
И дори не помни кой го скри
на колата в мрачния багажник.
Тъжно и отчаяно живя
месеци забравено, ненужно.
Докато навън не побеля,
а асфалтът не изпадна в ужас.
Новата кола не издържа
и затъна в преспата дълбока.
Късна доба. Сняг. Сама жена.
И поле. Безсмислено широко.
Бяла самота и леден свят.
Боже, мили, как да се опише!
Одеяло, като благодат
подарена на човека свише.
То пови като във пелена
и спаси замръзващото тяло...
Кой попита има ли цена
старото протрито одеяло?
© Александър Калчев All rights reserved.
