26 mar 2011, 21:44

Старото с ново

  Poesía » Otra
581 0 0

 

Опитваме на другия живота да гадаем,

всеки сам знае къде и колко го боли.

С чувствата човешки дали не си играем,

приличаме на тъмни есенни мъгли!?...

Ще се намерят и такива да ни дават препоръки,

животът не така, а инак да се нареди.

В главите ни бушуват и хиляди заръки

да спазваме посланията на наш’те прадеди.

Изтеклата вода в извора не ще я върнеш!

Камъкът обратно няма как да полети!

Късмета във съдбата можеш да обърнеш,

ако смело се захванеш с нови мечти!

17.03.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...