Опитваме на другия живота да гадаем,

всеки сам знае къде и колко го боли.

С чувствата човешки дали не си играем,

приличаме на тъмни есенни мъгли!?...

Ще се намерят и такива да ни дават препоръки,

животът не така, а инак да се нареди.

В главите ни бушуват и хиляди заръки

да спазваме посланията на наш’те прадеди.

Изтеклата вода в извора не ще я върнеш!

Камъкът обратно няма как да полети!

Късмета във съдбата можеш да обърнеш,

ако смело се захванеш с нови мечти!

17.03.2011г.