26.03.2011 г., 21:44

Старото с ново

579 0 0

 

Опитваме на другия живота да гадаем,

всеки сам знае къде и колко го боли.

С чувствата човешки дали не си играем,

приличаме на тъмни есенни мъгли!?...

Ще се намерят и такива да ни дават препоръки,

животът не така, а инак да се нареди.

В главите ни бушуват и хиляди заръки

да спазваме посланията на наш’те прадеди.

Изтеклата вода в извора не ще я върнеш!

Камъкът обратно няма как да полети!

Късмета във съдбата можеш да обърнеш,

ако смело се захванеш с нови мечти!

17.03.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...