26 мар. 2011 г., 21:44

Старото с ново

580 0 0

 

Опитваме на другия живота да гадаем,

всеки сам знае къде и колко го боли.

С чувствата човешки дали не си играем,

приличаме на тъмни есенни мъгли!?...

Ще се намерят и такива да ни дават препоръки,

животът не така, а инак да се нареди.

В главите ни бушуват и хиляди заръки

да спазваме посланията на наш’те прадеди.

Изтеклата вода в извора не ще я върнеш!

Камъкът обратно няма как да полети!

Късмета във съдбата можеш да обърнеш,

ако смело се захванеш с нови мечти!

17.03.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...