Mar 26, 2011, 9:44 PM

Старото с ново

  Poetry » Other
582 0 0

 

Опитваме на другия живота да гадаем,

всеки сам знае къде и колко го боли.

С чувствата човешки дали не си играем,

приличаме на тъмни есенни мъгли!?...

Ще се намерят и такива да ни дават препоръки,

животът не така, а инак да се нареди.

В главите ни бушуват и хиляди заръки

да спазваме посланията на наш’те прадеди.

Изтеклата вода в извора не ще я върнеш!

Камъкът обратно няма как да полети!

Късмета във съдбата можеш да обърнеш,

ако смело се захванеш с нови мечти!

17.03.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....