Самодива (Вики)
535 5960
16 sept 2009, 14:31

Статуя 

  Poesía
499 0 9

Секундите с размити очертания

небрежно разпиляват вечността.

Загадъчна и глуха от мълчание,

ти пак си тук. С изправена глава.

 

Светът си бърза. Ти владееш времето.

Животът миг е, дълга е смъртта.

Какво е тя за тебе - неродената,

от камък бял е твоята снага.

 

Ти мъртва си, но с живо дълголетие,

студена, а излъчваш топлина...

Възпяват те възторжено поетите

и гълъбите милват те с крила.

 

Резците на годините в лицето ти

не ще гравират своята бразда,

не чувстваш, не тревожиш се, безцветна си,

но някак си... дарена си с душа.

 

Пред теб, застинал в нямо съзерцание,

стои художник, с шапка във ръка...

В градината на тайните желания

покълват нови, свежи семена.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??