Самодива (Вики)
535 5960
16.09.2009 г., 14:31 ч.

Статуя 

  Поезия
497 0 9

Секундите с размити очертания

небрежно разпиляват вечността.

Загадъчна и глуха от мълчание,

ти пак си тук. С изправена глава.

 

Светът си бърза. Ти владееш времето.

Животът миг е, дълга е смъртта.

Какво е тя за тебе - неродената,

от камък бял е твоята снага.

 

Ти мъртва си, но с живо дълголетие,

студена, а излъчваш топлина...

Възпяват те възторжено поетите

и гълъбите милват те с крила.

 

Резците на годините в лицето ти

не ще гравират своята бразда,

не чувстваш, не тревожиш се, безцветна си,

но някак си... дарена си с душа.

 

Пред теб, застинал в нямо съзерцание,

стои художник, с шапка във ръка...

В градината на тайните желания

покълват нови, свежи семена.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??