28 feb 2017, 22:02

Стая

612 1 1

Вино, 
лунна светлина.
Стая, 
мъж, жена.

 

Сенки, 
пламъци игриви.
Свещ, 
рисунки живи.

 

Пръсти, 
гола кожа – 
две тела 
с души под ножа.

 

Танц магичен 
и въздишки страстни. 
Устни
хапани, подвластни.

 

Две сърца 
с единна песен, 
две лица 
и поглед втренчен.

 

Време 
с неизбежно темпо, 
бързи ласки, 
с’ сълзи в гърлото, но…

 

Тихо, 
на ухо „обичам те“, 
силно 
отчаяние и вричане.

 

Вплитане 
в прегръдка сетна – 
две души 
и адът в сметката.

 

Сбогом, 
той и тя в посоки разни. 
Ресто? 
Хлад и мъка в стая празна.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

23.03. 2015

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...