28.02.2017 г., 22:02 ч.

Стая 

  Поезия » Любовна
367 1 1

Вино, 
лунна светлина.
Стая, 
мъж, жена.

 

Сенки, 
пламъци игриви.
Свещ, 
рисунки живи.

 

Пръсти, 
гола кожа – 
две тела 
с души под ножа.

 

Танц магичен 
и въздишки страстни. 
Устни
хапани, подвластни.

 

Две сърца 
с единна песен, 
две лица 
и поглед втренчен.

 

Време 
с неизбежно темпо, 
бързи ласки, 
с’ сълзи в гърлото, но…

 

Тихо, 
на ухо „обичам те“, 
силно 
отчаяние и вричане.

 

Вплитане 
в прегръдка сетна – 
две души 
и адът в сметката.

 

Сбогом, 
той и тя в посоки разни. 
Ресто? 
Хлад и мъка в стая празна.

 

 

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

23.03. 2015

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??