30 oct 2008, 0:10

Стаята 

  Poesía » De amor
749 1 2
 

Стаята

 

Животът ти е празня стая,

сам затвори ти прозорците, вратите.

А не спира нещо в тебе да повтаря,

че изпразнени от смисъл са ти дните.

 

Сам стоиш и чакаш опрощение

за пропилените ти дни и нощи,

а надеждата е само привидение

и от спомените се прокрадва още.

 

Само сенките треперещи от студ,

само те пред теб останали сега,

прекланят се на новия им шут,

а в очите им се вижда единствено тъга.

 

Прогони всичко, всички...

сякаш нямаш нужда от мечти, любов...

Сам затвори си живота като птичка,

а се питаш защо към тебе е суров.

© Лили Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??