Стаята

30 окт. 2008 г., 00:10

Поэзия » Любовная

838 1 2

Стаята

Животът ти е празня стая,

сам затвори ти прозорците, вратите.

А не спира нещо в тебе да повтаря,

че изпразнени от смисъл са ти дните.

Сам стоиш и чакаш опрощение

за пропилените ти дни и нощи,

а надеждата е само привидение

и от спомените се прокрадва още.

Само сенките треперещи от студ,

само те пред теб останали сега,

прекланят се на новия им шут,

а в очите им се вижда единствено тъга.

Прогони всичко, всички...

сякаш нямаш нужда от мечти, любов...

Сам затвори си живота като птичка,

а се питаш защо към тебе е суров.