30.10.2008 г., 0:10 ч.

Стаята 

  Поезия » Любовна
837 1 2
 

Стаята

 

Животът ти е празня стая,

сам затвори ти прозорците, вратите.

А не спира нещо в тебе да повтаря,

че изпразнени от смисъл са ти дните.

 

Сам стоиш и чакаш опрощение

за пропилените ти дни и нощи,

а надеждата е само привидение

и от спомените се прокрадва още.

 

Само сенките треперещи от студ,

само те пред теб останали сега,

прекланят се на новия им шут,

а в очите им се вижда единствено тъга.

 

Прогони всичко, всички...

сякаш нямаш нужда от мечти, любов...

Сам затвори си живота като птичка,

а се питаш защо към тебе е суров.

© Лили Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??