Стаята
Стаята
Животът ти е празня стая,
сам затвори ти прозорците, вратите.
А не спира нещо в тебе да повтаря,
че изпразнени от смисъл са ти дните.
Сам стоиш и чакаш опрощение
за пропилените ти дни и нощи,
а надеждата е само привидение
и от спомените се прокрадва още.
Само сенките треперещи от студ,
само те пред теб останали сега,
прекланят се на новия им шут,
а в очите им се вижда единствено тъга.
Прогони всичко, всички...
сякаш нямаш нужда от мечти, любов...
Сам затвори си живота като птичка,
а се питаш защо към тебе е суров.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Стоянова Всички права запазени
