Стаята на самотата

20 may 2009, 13:56

Poesía

470 0 1

Стаята на самотата

Затворена между четири стени...

От всеки ъгъл лъха самота.

Въздухът пропит е от цигарен дим

и малко кръв... по връхче на игла.

А болката пробожда ми сърцето.

Сякаш някой бърка вътре с пирон.

И някак си безлично е лицето.

Една въздишка... сълза... и глупав стон.

Стон на отчаяние и безнадеждност,

стон на умираща душа.

Къде отиде глупавата нежност?

Къде отиде любовта?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.