Стаята на самотата

20.05.2009 г., 13:56 ч.

Поезия

489 0 1

Стаята на самотата

Затворена между четири стени...

От всеки ъгъл лъха самота.

Въздухът пропит е от цигарен дим

и малко кръв... по връхче на игла.

А болката пробожда ми сърцето.

Сякаш някой бърка вътре с пирон.

И някак си безлично е лицето.

Една въздишка... сълза... и глупав стон.

Стон на отчаяние и безнадеждност,

стон на умираща душа.

Къде отиде глупавата нежност?

Къде отиде любовта?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.