Стаята на самотата
622
0
1
Стаята на самотата
Затворена между четири стени...
От всеки ъгъл лъха самота.
Въздухът пропит е от цигарен дим
и малко кръв... по връхче на игла.
А болката пробожда ми сърцето.
Сякаш някой бърка вътре с пирон.
И някак си безлично е лицето.
Една въздишка... сълза... и глупав стон.
Стон на отчаяние и безнадеждност,
стон на умираща душа.
Къде отиде глупавата нежност?
Къде отиде любовта?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Саватова Всички права запазени
