Стаята на самотата

Poetry

624 0 1

Стаята на самотата

Затворена между четири стени...

От всеки ъгъл лъха самота.

Въздухът пропит е от цигарен дим

и малко кръв... по връхче на игла.

А болката пробожда ми сърцето.

Сякаш някой бърка вътре с пирон.

И някак си безлично е лицето.

Една въздишка... сълза... и глупав стон.

Стон на отчаяние и безнадеждност,

стон на умираща душа.

Къде отиде глупавата нежност?

Къде отиде любовта?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gretenceto (Грета Маркова)

Аааа, отвори прозореца!

2009-05-20T14:22:21+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0