Страст.
Допирам топла ръка
до студеното стъкло
и дъхът ми секва,
пронизан от леда.
Аз съм в кристална клетка!
Не мога да усетя,
а искам ли,
далечното огнено кълбо?
Болка.
Ръцете ми оставят мокри следи.
Аз съм чудовище!
Докосне ли ме топлина,
ще строша студената стена.
Но аз съм сляпа,
хвани ме за ръка
и изведи ме от тази тъмнина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
