Страст.
Допирам топла ръка
до студеното стъкло
и дъхът ми секва,
пронизан от леда.
Аз съм в кристална клетка!
Не мога да усетя,
а искам ли,
далечното огнено кълбо?
Болка.
Ръцете ми оставят мокри следи.
Аз съм чудовище!
Докосне ли ме топлина,
ще строша студената стена.
Но аз съм сляпа,
хвани ме за ръка
и изведи ме от тази тъмнина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
