Страст.
Допирам топла ръка
до студеното стъкло
и дъхът ми секва,
пронизан от леда.
Аз съм в кристална клетка!
Не мога да усетя,
а искам ли,
далечното огнено кълбо?
Болка.
Ръцете ми оставят мокри следи.
Аз съм чудовище!
Докосне ли ме топлина,
ще строша студената стена.
Но аз съм сляпа,
хвани ме за ръка
и изведи ме от тази тъмнина!
© Деси All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
