Страст.
Допирам топла ръка
до студеното стъкло
и дъхът ми секва,
пронизан от леда.
Аз съм в кристална клетка!
Не мога да усетя,
а искам ли,
далечното огнено кълбо?
Болка.
Ръцете ми оставят мокри следи.
Аз съм чудовище!
Докосне ли ме топлина,
ще строша студената стена.
Но аз съм сляпа,
хвани ме за ръка
и изведи ме от тази тъмнина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
