Стена
Разпадам се на пръски светлина,
опитваща се някак да нахлуе
през недопостроената стена
на някакво притворно остроумие...
И сигурно не ще ме утешат,
обгърнали се в плътно безразличие,
ни женствено-свадливата луна,
ни слънцето, ожарило зениците ми.
Не ме зарадва с нищо този свят,
изрядно бетонирал недоверието си.
Той няма с мен да стане по-богат.
А в него аз въобще не се намерих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Дерали Todos los derechos reservados
