18 jun 2014, 14:59

Стена 

  Poesía
473 0 6

Разпадам се на пръски светлина,

опитваща се някак да нахлуе

през недопостроената стена

на някакво притворно остроумие...

 

И сигурно не ще ме утешат,

обгърнали се в плътно безразличие,

ни женствено-свадливата луна,

ни слънцето, ожарило зениците ми.

 

Не ме зарадва с нищо този свят,

изрядно бетонирал недоверието си.

Той няма с мен да стане по-богат.

А в него аз въобще не се намерих.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??