Стена
Разпадам се на пръски светлина,
опитваща се някак да нахлуе
през недопостроената стена
на някакво притворно остроумие...
И сигурно не ще ме утешат,
обгърнали се в плътно безразличие,
ни женствено-свадливата луна,
ни слънцето, ожарило зениците ми.
Не ме зарадва с нищо този свят,
изрядно бетонирал недоверието си.
Той няма с мен да стане по-богат.
А в него аз въобще не се намерих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Дерали Всички права запазени
