Стена на миналото...

10 nov 2011, 20:54

Poesía » Otra

672 0 4

Кой показа среден пръст в лицето на успеха...

Кой подложи крак, а предлагаше утеха...

Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...

И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...

Колко живота изгубих и колко живота ще дам...

Колко грешки направих, за да стигна до "там"...

Просто спомени черни и лица без души,

портрети, рисувани с мрак от сълзи...

Пътища, водещи вечно назад...

Пресечки, пътеки към мъртвия град...

И вместо спасение да търся напред,

спасен съм да бягам години наред...

Поглеждам назад, там всичко гори,

клада на спомени и на всички мечти...

Затварям очи и протягам ръце...

БОЖЕ, къде ми е миналото и къде съм въобще...?

Не ме е страх, че падам

и да стана помощ не искам.

Заради други да страдам

и зъби до болка да стискам.

Не искам да поглеждам вече назад...

Стена на миналото, моля те, скрий този ад...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sani-ti (Таня Иванова)

2011-11-11T16:27:44+02:00

докосващо! въпроси, които си задаваме всички...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-11-11T14:02:24+02:00

Много ми е познато това чувство! Поздрави за хубавия стих!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-11-11T13:56:35+02:00

Щом си преодолял страха,значи всичко е наред.Животът е низ от възходи и падения.Просто го живей, тъй както подсказва ти душата.Има много път прад теб-върви го!Поздрав!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-11-11T06:22:56+02:00

Приеми го като танго тоя живот и ще ти олекне! "..две напред -една назад..."- още Тошко Колев го е рекъл...