Стена на миналото...
Кой показа среден пръст в лицето на успеха...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...
Колко живота изгубих и колко живота ще дам...
Колко грешки направих, за да стигна до "там"...
Просто спомени черни и лица без души,
портрети, рисувани с мрак от сълзи...
Пътища, водещи вечно назад...
Пресечки, пътеки към мъртвия град...
И вместо спасение да търся напред,
спасен съм да бягам години наред...
Поглеждам назад, там всичко гори,
клада на спомени и на всички мечти...
Затварям очи и протягам ръце...
БОЖЕ, къде ми е миналото и къде съм въобще...?
Не ме е страх, че падам
и да стана помощ не искам.
Заради други да страдам
и зъби до болка да стискам.
Не искам да поглеждам вече назад...
Стена на миналото, моля те, скрий този ад...
© Радослав Чалиев All rights reserved.
