10.11.2011 г., 20:54 ч.

Стена на миналото... 

  Поезия » Друга
670 0 4

Кой показа среден пръст в лицето на успеха...

Кой подложи крак, а предлагаше утеха...

Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...

И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...

 

Колко живота изгубих и колко живота ще дам...

Колко грешки направих, за да стигна до "там"...

Просто спомени черни и лица без души,

портрети, рисувани с мрак от сълзи...

 

Пътища, водещи вечно назад...

Пресечки, пътеки към мъртвия град...

И вместо спасение да търся напред,

спасен съм да бягам години наред...

 

Поглеждам назад, там всичко гори,

клада на спомени и на всички мечти...

Затварям очи и протягам ръце...

БОЖЕ, къде ми е миналото и къде съм въобще...?

 

Не ме е страх, че падам

и да стана помощ не искам.

Заради други да страдам

и зъби до болка да стискам.

 

Не искам да поглеждам вече назад...

Стена на миналото, моля те, скрий този ад...

© Радослав Чалиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • докосващо! въпроси, които си задаваме всички...
  • Много ми е познато това чувство! Поздрави за хубавия стих!
  • Щом си преодолял страха,значи всичко е наред.Животът е низ от възходи и падения.Просто го живей, тъй както подсказва ти душата.Има много път прад теб-върви го!Поздрав!
  • Приеми го като танго тоя живот и ще ти олекне! "..две напред -една назад..."- още Тошко Колев го е рекъл...
Предложения
: ??:??