Стена на миналото...
Кой показа среден пръст в лицето на успеха...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...
Колко живота изгубих и колко живота ще дам...
Колко грешки направих, за да стигна до "там"...
Просто спомени черни и лица без души,
портрети, рисувани с мрак от сълзи...
Пътища, водещи вечно назад...
Пресечки, пътеки към мъртвия град...
И вместо спасение да търся напред,
спасен съм да бягам години наред...
Поглеждам назад, там всичко гори,
клада на спомени и на всички мечти...
Затварям очи и протягам ръце...
БОЖЕ, къде ми е миналото и къде съм въобще...?
Не ме е страх, че падам
и да стана помощ не искам.
Заради други да страдам
и зъби до болка да стискам.
Не искам да поглеждам вече назад...
Стена на миналото, моля те, скрий този ад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Чалиев Всички права запазени
