автор-Nicky (Николай Николов)
22 46
11 jul 2020, 0:23

Стенание /dark poetry/ 

  Poesía » Otra
886 3 3

Чувстваш ли ме в тази тъмна нощ,

как сред сенките към теб се приближавам?

Следват ме и демони, най-лошите.

Само мъст и гняв са ми останали.

 

Бавно се прокрадвам и не бързам.

Чакам търпеливо да простенеш.

После бързо всичко ще се свърши

и ще те превърна в... съжаление.

 

Демоните бесни ще довършат

всеки спомен, свързан с твойто име.

Времето ти с ярост ще прекършат,

за да не личи, че те е имало.

 

Чувстваш ли, край теб че дишам в мрака?

Аз не просто тихо отмъщавам.

Няма да те чуя ако плачеш,

че не плаша, а те заличавам.

 

В тъмното романтика намираш,

но не чувстваш в теб че се е взряло

древно зло от сложното ти минало,

твойте изневери преживяло.

 

Радвай се на воля на луната,

от звездите може даже прах да вземеш.

Пий едно мартини на терасата,

само се пази... да не простенеш.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??