Стенание /dark poetry/
Чувстваш ли ме в тази тъмна нощ,
как сред сенките към теб се приближавам?
Следват ме и демони, най-лошите.
Само мъст и гняв са ми останали.
Бавно се прокрадвам и не бързам.
Чакам търпеливо да простенеш.
После бързо всичко ще се свърши
и ще те превърна в... съжаление.
Демоните бесни ще довършат
всеки спомен, свързан с твойто име.
Времето ти с ярост ще прекършат,
за да не личи, че те е имало.
Чувстваш ли, край теб че дишам в мрака?
Аз не просто тихо отмъщавам.
Няма да те чуя ако плачеш,
че не плаша, а те заличавам.
В тъмното романтика намираш,
но не чувстваш в теб че се е взряло
древно зло от сложното ти минало,
твойте изневери преживяло.
Радвай се на воля на луната,
от звездите може даже прах да вземеш.
Пий едно мартини на терасата,
само се пази... да не простенеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
