2 oct 2008, 7:25

Стенания 

  Poesía
556 0 1

Стенания...
Отекват хиляди стенания
 в стаята празна.
Стене сърцето...
Стене душата..
В миг осъзнавам, че сам сама,
а после забравям
 и отново съм с теб във нощта.
Отново залъгвам своето съзнание
с илюзията,
че си до мен.
А пари болката със своето дихание,
дълбоко, дълбоко във мен.
Щастливи мечти ли?
Животът е фалш,
най-истинска, знам,
е смъртта!



На тези, които вече ги няма!

© Кателина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??