Стенания
829
0
1
Стенания...
Отекват хиляди стенания
в стаята празна.
Стене сърцето...
Стене душата..
В миг осъзнавам, че сам сама,
а после забравям
и отново съм с теб във нощта.
Отново залъгвам своето съзнание
с илюзията,
че си до мен.
А пари болката със своето дихание,
дълбоко, дълбоко във мен.
Щастливи мечти ли?
Животът е фалш,
най-истинска, знам,
е смъртта!
На тези, които вече ги няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кателина Тодорова Все права защищены
