Авитал (Кателина Тодорова)
8 3
2.10.2008 г., 7:25 ч.

Стенания 

  Поезия
569 0 1

Стенания...
Отекват хиляди стенания
 в стаята празна.
Стене сърцето...
Стене душата..
В миг осъзнавам, че сам сама,
а после забравям
 и отново съм с теб във нощта.
Отново залъгвам своето съзнание
с илюзията,
че си до мен.
А пари болката със своето дихание,
дълбоко, дълбоко във мен.
Щастливи мечти ли?
Животът е фалш,
най-истинска, знам,
е смъртта!



На тези, които вече ги няма!

© Кателина Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??