Стенания
824
0
1
Стенания...
Отекват хиляди стенания
в стаята празна.
Стене сърцето...
Стене душата..
В миг осъзнавам, че сам сама,
а после забравям
и отново съм с теб във нощта.
Отново залъгвам своето съзнание
с илюзията,
че си до мен.
А пари болката със своето дихание,
дълбоко, дълбоко във мен.
Щастливи мечти ли?
Животът е фалш,
най-истинска, знам,
е смъртта!
На тези, които вече ги няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кателина Тодорова Всички права запазени
