Авитал (Кателина Тодорова)
8 3
Oct 2, 2008, 7:25 AM

Стенания 

  Poetry
571 0 1

Стенания...
Отекват хиляди стенания
 в стаята празна.
Стене сърцето...
Стене душата..
В миг осъзнавам, че сам сама,
а после забравям
 и отново съм с теб във нощта.
Отново залъгвам своето съзнание
с илюзията,
че си до мен.
А пари болката със своето дихание,
дълбоко, дълбоко във мен.
Щастливи мечти ли?
Животът е фалш,
най-истинска, знам,
е смъртта!



На тези, които вече ги няма!

© Кателина Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??