ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
5 dic 2020, 7:36

Стената ( Berlin wall) 

  Poesía » Civil, Odas y poemas
280 0 3

 

Беше ограда,.. като никоя друга..

Беше висока,...много висока..

С много очи..и много уши..

Не спеше никога..

Не знаеше какво е сън.., но и сън

никой не го хващаше от нея...

Беше..студена,..безмилостна..и непоклатима!..

Беше там ..уж да пази, но кой, от кого и какво?..Никой не каза..

Всички, знаеха за стената...

Беше стена на плача..

Не, не не беше онази, в Йерусалим!

На нея..щеше да се помолиш..

На тази..молбите умираха..

Простреляни..падаха ..

Дори.. небето бе разделено...и от него капеше кръв..

Беше стена на съдбите...Ограбените..

Потъпканите...Беше стена на тревогите..

На животите, никога не били!..

На човеците, никой никога не видял, къде отишли ..

Беше стена,..от затворите..за летящи души..

После падна..

Нямаше как да не падне!..

Човеците, най-накрая разбраха..

Няма стени, за хора с очи..и уши..

И най-вече, за такива..със прогледнали вече души..

 

Valentina Mitova

31/10/2020

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Rumyana Shtereva..Именно..Не трябва да се забравя..А някои..дори не знаят за нея..Благодаря!
  • Хубаво е, макар и закъсняло, но за тези неща време няма. Трябва да се пише да не се забравя. Поздравления!
  • Ивайло Христов...Стени ..винаги ще има...Ние сами ги издигаме и сваляме...
Propuestas
: ??:??