Стената ( Berlin wall)
Беше ограда,.. като никоя друга..
Беше висока,...много висока..
С много очи..и много уши..
Не спеше никога..
Не знаеше какво е сън.., но и сън
никой не го хващаше от нея...
Беше..студена,..безмилостна..и непоклатима!..
Беше там ..уж да пази, но кой, от кого и какво?..Никой не каза..
Всички, знаеха за стената...
Беше стена на плача..
Не, не не беше онази, в Йерусалим!
На нея..щеше да се помолиш..
На тази..молбите умираха..
Простреляни..падаха ..
Дори.. небето бе разделено...и от него капеше кръв..
Беше стена на съдбите...Ограбените..
Потъпканите...Беше стена на тревогите..
На животите, никога не били!..
На човеците, никой никога не видял, къде отишли ..
Беше стена,..от затворите..за летящи души..
После падна..
Нямаше как да не падне!..
Човеците, най-накрая разбраха..
Няма стени, за хора с очи..и уши..
И най-вече, за такива..със прогледнали вече души..
Valentina Mitova
31/10/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
