ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
5.12.2020 г., 7:36 ч.

Стената ( Berlin wall) 

  Поезия » Гражданска, Оди и поеми
279 0 3

 

Беше ограда,.. като никоя друга..

Беше висока,...много висока..

С много очи..и много уши..

Не спеше никога..

Не знаеше какво е сън.., но и сън

никой не го хващаше от нея...

Беше..студена,..безмилостна..и непоклатима!..

Беше там ..уж да пази, но кой, от кого и какво?..Никой не каза..

Всички, знаеха за стената...

Беше стена на плача..

Не, не не беше онази, в Йерусалим!

На нея..щеше да се помолиш..

На тази..молбите умираха..

Простреляни..падаха ..

Дори.. небето бе разделено...и от него капеше кръв..

Беше стена на съдбите...Ограбените..

Потъпканите...Беше стена на тревогите..

На животите, никога не били!..

На човеците, никой никога не видял, къде отишли ..

Беше стена,..от затворите..за летящи души..

После падна..

Нямаше как да не падне!..

Човеците, най-накрая разбраха..

Няма стени, за хора с очи..и уши..

И най-вече, за такива..със прогледнали вече души..

 

Valentina Mitova

31/10/2020

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Rumyana Shtereva..Именно..Не трябва да се забравя..А някои..дори не знаят за нея..Благодаря!
  • Хубаво е, макар и закъсняло, но за тези неща време няма. Трябва да се пише да не се забравя. Поздравления!
  • Ивайло Христов...Стени ..винаги ще има...Ние сами ги издигаме и сваляме...
Предложения
: ??:??