korsar (Мимо Николов)
527 155
20 ene 2015, 11:01

Стени 

  Poesía
425 0 2

             СТЕНИ

Със теб в живота се срещахме.
Беше рано. И рано ми стана жена.
Хляба на любовта рано изядохме.
И вдигнахме между нас желязна стена.

По нея сега по морза почукваме.
Споделяме по някоя радостна вест.
После след живота си хукваме.
Самотно живеем във градския лес.

Сега децата ни са мъже и жени.
С техните рожби играем игри.
Сгрешат ли - крадем техни вини.
Към тях прехвърчат любовни искри.

Ти стана старица. Аз останах си млад.
Още в мен гори любовната клада.
Какво от туй, че търпя семейния ад.
Оставам сам и сърцето ми страда.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Остаряваме бавно, неусетно почти.
    Много видимо аз по-невидимо ти...!!!"
  • Много интересна и актуална тема разглеждаш.Жизнено необходимо е всеки да се замисли над нея.Произведението ти е много силно с интересни сравнения и много оригинални метафори, образен изказ.Краят е без окончателна развръзка или недоизказан, но точно това го прави по-интересен.Харесва ми!
    Поздрав и хубав ден!
Propuestas
: ??:??