Стени
СТЕНИ
Със теб в живота се срещахме.
Беше рано. И рано ми стана жена.
Хляба на любовта рано изядохме.
И вдигнахме между нас желязна стена.
По нея сега по морза почукваме.
Споделяме по някоя радостна вест.
После след живота си хукваме.
Самотно живеем във градския лес.
Сега децата ни са мъже и жени.
С техните рожби играем игри.
Сгрешат ли - крадем техни вини.
Към тях прехвърчат любовни искри.
Ти стана старица. Аз останах си млад.
Още в мен гори любовната клада.
Какво от туй, че търпя семейния ад.
Оставам сам и сърцето ми страда.
© Мимо Николов All rights reserved.
