В тази стая тиха, с възглавница до мен,
затворен в мислите, но усмихвам се на ден.
Фалшива усмивка, на сила я нося,
колкото повече се смея, толкова болка в сърцето.
Клоунът винаги е тъжен, но никой не знае,
колко струва истинското щастие, колко го желая.
Радвам се на щастието на приятелите свои,
но в самота потъвам, сред стените неми.
Болката е тиха, но в мен крещи,
самотен и болен, в тъмнината тя блести.
Тези стени ме разбират най-добре,
в тяхната мълчаливост намирам утеха. ...