27 июн. 2024 г., 13:40

Стени

791 0 0

В тази стая тиха, с възглавница до мен,
затворен в мислите, но усмихвам се на ден.
Фалшива усмивка, на сила я нося,
колкото повече се смея, толкова болка в сърцето.

 

Клоунът винаги е тъжен, но никой не знае,
колко струва истинското щастие, колко го желая.
Радвам се на щастието на приятелите свои,
но в самота потъвам, сред стените неми.

 

Болката е тиха, но в мен крещи,
самотен и болен, в тъмнината тя блести.
Тези стени ме разбират най-добре,
в тяхната мълчаливост намирам утеха.

 

Зная цената на щастието истинско и бляскаво,
но в тази стая, с усмивка фалшива,
Тъгата е мой спътник, болката - другар.
само стените ме разбират, те са моят свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...