28 abr 2009, 7:01

*** (стените нарисувани са само в мислите…)

  Poesía
869 0 4

  

 http://www.youtube.com/watch?v=UGufiv5PB2A&feature=related

 

 

 

докосваме...

 

пътеки неизбродени

вървим

към недрата

на не случили се

стълкновения...

 

докосваме се

жадни да простим...

 

не зрящо -

дирещи

...

спасение...

 

беззвучни образи

раздират тишината

през празни погледи

струи тъга

усмихва се дете

с черти познати

тoва бях аз...

бе ти...

бе тя...

 

от огледалото

потичат спомени

стените

нарисувани са

само в мислите

и по-големи

стават страховете ни...

 

пречупени

с носталгия

през призмите...

 

 

(на разпилените

парченца

нежност...)

 

 

***

 

докосваме се...

 

все по-чужди

все по-жадни

самозалъгвайки

очите си с мечта

и все по-дълъг

пътят е на връщане...

 

 

(по-каменен е

нощем

под дъжда...)

 

 

 

 

 

27.04.09

Пловдив

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко си права-сами слагаме прегради в мислите си ....,и в любовта -също.....!!

    "докосваме се...

    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане..."....Изпитах го на гърба си....

  • докосваме се...



    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане...



    ...! Ако знаеш само колко истини има в този стих!
    Браво!
    Днес се порових малко из твоята "лудост".

    п.п. Не знам защо, но като отворя страницата ти, се вижда първо празно поле, стихът е много надолу.
  • хубаво ми е при теб, Бехрин! много!

    п.п. "тОва бях аз"
  • много е хубаво!
    ... разпилени парченца нежност!

    http://vbox7.com/play:d1db19b1

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...