28 abr 2009, 7:01

*** (стените нарисувани са само в мислите…)

  Poesía
866 0 4

  

 http://www.youtube.com/watch?v=UGufiv5PB2A&feature=related

 

 

 

докосваме...

 

пътеки неизбродени

вървим

към недрата

на не случили се

стълкновения...

 

докосваме се

жадни да простим...

 

не зрящо -

дирещи

...

спасение...

 

беззвучни образи

раздират тишината

през празни погледи

струи тъга

усмихва се дете

с черти познати

тoва бях аз...

бе ти...

бе тя...

 

от огледалото

потичат спомени

стените

нарисувани са

само в мислите

и по-големи

стават страховете ни...

 

пречупени

с носталгия

през призмите...

 

 

(на разпилените

парченца

нежност...)

 

 

***

 

докосваме се...

 

все по-чужди

все по-жадни

самозалъгвайки

очите си с мечта

и все по-дълъг

пътят е на връщане...

 

 

(по-каменен е

нощем

под дъжда...)

 

 

 

 

 

27.04.09

Пловдив

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко си права-сами слагаме прегради в мислите си ....,и в любовта -също.....!!

    "докосваме се...

    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане..."....Изпитах го на гърба си....

  • докосваме се...



    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане...



    ...! Ако знаеш само колко истини има в този стих!
    Браво!
    Днес се порових малко из твоята "лудост".

    п.п. Не знам защо, но като отворя страницата ти, се вижда първо празно поле, стихът е много надолу.
  • хубаво ми е при теб, Бехрин! много!

    п.п. "тОва бях аз"
  • много е хубаво!
    ... разпилени парченца нежност!

    http://vbox7.com/play:d1db19b1

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...