*** (стените нарисувани са само в мислите…)
http://www.youtube.com/watch?v=UGufiv5PB2A&feature=related
докосваме...
пътеки неизбродени
вървим
към недрата
на не случили се
стълкновения...
докосваме се
жадни да простим...
не зрящо -
дирещи
...
спасение...
беззвучни образи
раздират тишината
през празни погледи
струи тъга
усмихва се дете
с черти познати
тoва бях аз...
бе ти...
бе тя...
от огледалото
потичат спомени
стените
нарисувани са
само в мислите
и по-големи
стават страховете ни...
пречупени
с носталгия
през призмите...
(на разпилените
парченца
нежност...)
***
докосваме се...
все по-чужди
все по-жадни
самозалъгвайки
очите си с мечта
и все по-дълъг
пътят е на връщане...
(по-каменен е
нощем
под дъжда...)
27.04.09
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
докосваме се...
все по-чужди
все по-жадни
самозалъгвайки
очите си с мечта
и все по-дълъг
пътят е на връщане...
...! Ако знаеш само колко истини има в този стих!
Браво!
Днес се порових малко из твоята "лудост".
п.п. Не знам защо, но като отворя страницата ти, се вижда първо празно поле, стихът е много надолу. -
хубаво ми е при теб, Бехрин! много!
п.п. "тОва бях аз" -
много е хубаво!
... разпилени парченца нежност!
http://vbox7.com/play:d1db19b1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"докосваме се...
все по-чужди
все по-жадни
самозалъгвайки
очите си с мечта
и все по-дълъг
пътят е на връщане..."....Изпитах го на гърба си....