28.04.2009 г., 7:01

*** (стените нарисувани са само в мислите…)

876 0 4

  

 http://www.youtube.com/watch?v=UGufiv5PB2A&feature=related

 

 

 

докосваме...

 

пътеки неизбродени

вървим

към недрата

на не случили се

стълкновения...

 

докосваме се

жадни да простим...

 

не зрящо -

дирещи

...

спасение...

 

беззвучни образи

раздират тишината

през празни погледи

струи тъга

усмихва се дете

с черти познати

тoва бях аз...

бе ти...

бе тя...

 

от огледалото

потичат спомени

стените

нарисувани са

само в мислите

и по-големи

стават страховете ни...

 

пречупени

с носталгия

през призмите...

 

 

(на разпилените

парченца

нежност...)

 

 

***

 

докосваме се...

 

все по-чужди

все по-жадни

самозалъгвайки

очите си с мечта

и все по-дълъг

пътят е на връщане...

 

 

(по-каменен е

нощем

под дъжда...)

 

 

 

 

 

27.04.09

Пловдив

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко си права-сами слагаме прегради в мислите си ....,и в любовта -също.....!!

    "докосваме се...

    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане..."....Изпитах го на гърба си....

  • докосваме се...



    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане...



    ...! Ако знаеш само колко истини има в този стих!
    Браво!
    Днес се порових малко из твоята "лудост".

    п.п. Не знам защо, но като отворя страницата ти, се вижда първо празно поле, стихът е много надолу.
  • хубаво ми е при теб, Бехрин! много!

    п.п. "тОва бях аз"
  • много е хубаво!
    ... разпилени парченца нежност!

    http://vbox7.com/play:d1db19b1

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...