28 апр. 2009 г., 07:01

*** (стените нарисувани са само в мислите…) 

  Поэзия
710 0 4

  

 http://www.youtube.com/watch?v=UGufiv5PB2A&feature=related

 

 

 

докосваме...

 

пътеки неизбродени

вървим

към недрата

на не случили се

стълкновения...

 

докосваме се

жадни да простим...

 

не зрящо -

дирещи

...

спасение...

 

беззвучни образи

раздират тишината

през празни погледи

струи тъга

усмихва се дете

с черти познати

тoва бях аз...

бе ти...

бе тя...

 

от огледалото

потичат спомени

стените

нарисувани са

само в мислите

и по-големи

стават страховете ни...

 

пречупени

с носталгия

през призмите...

 

 

(на разпилените

парченца

нежност...)

 

 

***

 

докосваме се...

 

все по-чужди

все по-жадни

самозалъгвайки

очите си с мечта

и все по-дълъг

пътят е на връщане...

 

 

(по-каменен е

нощем

под дъжда...)

 

 

 

 

 

27.04.09

Пловдив

 

 

 

 

© Бехрин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко си права-сами слагаме прегради в мислите си ....,и в любовта -също.....!!

    "докосваме се...

    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане..."....Изпитах го на гърба си....

  • докосваме се...



    все по-чужди

    все по-жадни

    самозалъгвайки

    очите си с мечта

    и все по-дълъг

    пътят е на връщане...



    ...! Ако знаеш само колко истини има в този стих!
    Браво!
    Днес се порових малко из твоята "лудост".

    п.п. Не знам защо, но като отворя страницата ти, се вижда първо празно поле, стихът е много надолу.
  • хубаво ми е при теб, Бехрин! много!

    п.п. "тОва бях аз"
  • много е хубаво!
    ... разпилени парченца нежност!

    http://vbox7.com/play:d1db19b1
Предложения
: ??:??