6 ago 2022, 20:45  

Стенният часовник

  Poesía
632 10 6

Часовнико,

и аз, и ти живеем в надпревара.

И всъщност - жалка е съдбата ти

да отброяваш собствените си минути.

Понякога играя си във стаята

със зайче слънчево на огледало.

Описва то окръжност по стената,

в която светлина не съществува.

И твоето махало тъй разделя

живота от смъртта - в едно движение.

А ти - лишеният от зрение,

си слух за най-несъществуващото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замислих се... твоите стихове винаги ме грабват и ме карат да осмислям всеки ред!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, колеги по перо и приятели, за чудесните коментари, за високите оценки, както и за поставянето на стиха ми в Любими. Това стихотворение бе публикувано, след огромни перипетии, във вестник "Пулс" в далечната 1983г.
    Бях го позабравил, но когато Антоанета публикува своя стих за стенния часовник, се сетих за моя и реших да го споделя с вас. Дано само не съм ви отегчил и натоварил. Светли дни!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Многопластов и предизвикващ размисъл стих...
  • Прекрасен стих Младен, води до размисъл,като си представя как тиктака и в нас часовник, и отброява дните и минутите на живота ни! Поздравявам те!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...