Aug 6, 2022, 8:45 PM  

Стенният часовник 

  Poetry
361 10 8

Часовнико,

и аз, и ти живеем в надпревара.

И всъщност - жалка е съдбата ти

да отброяваш собствените си минути.

Понякога играя си във стаята

със зайче слънчево на огледало.

Описва то окръжност по стената,

в която светлина не съществува.

И твоето махало тъй разделя

живота от смъртта - в едно движение.

А ти - лишеният от зрение,

си слух за най-несъществуващото!

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Замислих се... твоите стихове винаги ме грабват и ме карат да осмислям всеки ред!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, колеги по перо и приятели, за чудесните коментари, за високите оценки, както и за поставянето на стиха ми в Любими. Това стихотворение бе публикувано, след огромни перипетии, във вестник "Пулс" в далечната 1983г.
    Бях го позабравил, но когато Антоанета публикува своя стих за стенния часовник, се сетих за моя и реших да го споделя с вас. Дано само не съм ви отегчил и натоварил. Светли дни!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • "И твоето махало тъй разделя
    живота от смъртта - в едно движение"... Наистина едно движение, един миг стои между двете състояния, а с колко излишества запълват разстоянието между тях хората...Много ми хареса стиха ти, Младене! Подтиква към размисъл!
  • Многопластов и предизвикващ размисъл стих...
  • Прекрасен стих Младен, води до размисъл,като си представя как тиктака и в нас часовник, и отброява дните и минутите на живота ни! Поздравявам те!
  • Наистина, замислящо и отвличащо към друг свят.
  • Този стих е продължение на моите мисли за времето, за неговата абстрактност. В нас отеква този зов - да осмислим живота и неговото естествено продължение.
    Благодоря ти за него!
Random works
: ??:??