Часовнико,
и аз, и ти живеем в надпревара.
И всъщност - жалка е съдбата ти
да отброяваш собствените си минути.
Понякога играя си във стаята
със зайче слънчево на огледало.
Описва то окръжност по стената,
в която светлина не съществува.
И твоето махало тъй разделя
живота от смъртта - в едно движение.
А ти - лишеният от зрение,
си слух за най-несъществуващото!
© Младен Мисана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
