Часовнико,
и аз, и ти живеем в надпревара.
И всъщност - жалка е съдбата ти
да отброяваш собствените си минути.
Понякога играя си във стаята
със зайче слънчево на огледало.
Описва то окръжност по стената,
в която светлина не съществува.
И твоето махало тъй разделя
живота от смъртта - в едно движение.
А ти - лишеният от зрение,
си слух за най-несъществуващото!
© Младен Мисана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
