Часовнико,
и аз, и ти живеем в надпревара.
И всъщност - жалка е съдбата ти
да отброяваш собствените си минути.
Понякога играя си във стаята
със зайче слънчево на огледало.
Описва то окръжност по стената,
в която светлина не съществува.
И твоето махало тъй разделя
живота от смъртта - в едно движение.
А ти - лишеният от зрение,
си слух за най-несъществуващото!