6 авг. 2022 г., 20:45  

Стенният часовник

634 10 6

Часовнико,

и аз, и ти живеем в надпревара.

И всъщност - жалка е съдбата ти

да отброяваш собствените си минути.

Понякога играя си във стаята

със зайче слънчево на огледало.

Описва то окръжност по стената,

в която светлина не съществува.

И твоето махало тъй разделя

живота от смъртта - в едно движение.

А ти - лишеният от зрение,

си слух за най-несъществуващото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замислих се... твоите стихове винаги ме грабват и ме карат да осмислям всеки ред!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, колеги по перо и приятели, за чудесните коментари, за високите оценки, както и за поставянето на стиха ми в Любими. Това стихотворение бе публикувано, след огромни перипетии, във вестник "Пулс" в далечната 1983г.
    Бях го позабравил, но когато Антоанета публикува своя стих за стенния часовник, се сетих за моя и реших да го споделя с вас. Дано само не съм ви отегчил и натоварил. Светли дни!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Многопластов и предизвикващ размисъл стих...
  • Прекрасен стих Младен, води до размисъл,като си представя как тиктака и в нас часовник, и отброява дните и минутите на живота ни! Поздравявам те!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...