6.08.2022 г., 20:45  

Стенният часовник

630 10 6

Часовнико,

и аз, и ти живеем в надпревара.

И всъщност - жалка е съдбата ти

да отброяваш собствените си минути.

Понякога играя си във стаята

със зайче слънчево на огледало.

Описва то окръжност по стената,

в която светлина не съществува.

И твоето махало тъй разделя

живота от смъртта - в едно движение.

А ти - лишеният от зрение,

си слух за най-несъществуващото!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замислих се... твоите стихове винаги ме грабват и ме карат да осмислям всеки ред!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, колеги по перо и приятели, за чудесните коментари, за високите оценки, както и за поставянето на стиха ми в Любими. Това стихотворение бе публикувано, след огромни перипетии, във вестник "Пулс" в далечната 1983г.
    Бях го позабравил, но когато Антоанета публикува своя стих за стенния часовник, се сетих за моя и реших да го споделя с вас. Дано само не съм ви отегчил и натоварил. Светли дни!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Многопластов и предизвикващ размисъл стих...
  • Прекрасен стих Младен, води до размисъл,като си представя как тиктака и в нас часовник, и отброява дните и минутите на живота ни! Поздравявам те!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...