1 may 2014, 20:15

Стига!

  Poesía
727 0 2

Цял живот каквото трябва правих,

само да живея май забравих!

Сливах се със сивото в тълпата.

Следвах, нямах мисъл във главата.

Слушах чуждо мнение

и не взимах никакво свое решение.

Лоботомията ми бе дълбока,

набито до кокал бе общото мото.

Бях хваната в клетка желязна, коварна.

Не търсих и изход, бях слята с мъглата.

Бездушна овчица, горката...

... Но стига! 

Това бе!

Дотук!

Аз приключих!

Надигнах се!

Очи отворих!

Простора съзрях!

Сега ще се боря до края!

Живот ще живея без повече страх!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Бунева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек трябва не само да носи компаса със себе си,но и да го поглежда,за да знае къде се намира!
    "...Очи отворих!
    Простора съзрях!..."
  • Нека! Живей го тоя живот

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...