Стига!
Цял живот каквото трябва правих,
само да живея май забравих!
Сливах се със сивото в тълпата.
Следвах, нямах мисъл във главата.
Слушах чуждо мнение
и не взимах никакво свое решение.
Лоботомията ми бе дълбока,
набито до кокал бе общото мото.
Бях хваната в клетка желязна, коварна.
Не търсих и изход, бях слята с мъглата.
Бездушна овчица, горката...
... Но стига!
Това бе!
Дотук!
Аз приключих!
Надигнах се!
Очи отворих!
Простора съзрях!
Сега ще се боря до края!
Живот ще живея без повече страх!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Бунева Все права защищены
