25 ago 2013, 18:41  

Стига любов на луни и звездички!

1.2K 0 18

 

 

Любовта ни прилича на къща,

всеки стон, предизвикан от теб,

всяка дума, мълчание също

слагат тухла във общия ред!

 

Тук прокапа, Любими, тавана,

там заплашва да падне греда.

Знам, че можеш и сам, ала двама

по-успешно поправят Дома!

 

Извади от онези „пирони“,

дето нивга не хващат ръжда.

Знаеш - тези, които „отрони“

във съдбовния ден на Брега.

 

Ти не чакай да стане студено,

за да сложиш отново дърва,

нито давай снегът да превземе

едничката входна врата.

 

А пък аз ще ти готвя усмивки,

ще прекърпвам и стари мечти,

вечер в двама ни "виното пивко"

ще оставя горещи следи…

 

... Затова Любовта ни е къща

и е твърде уютна наглед.

Колко здрава и топла е всъщност

зависи само от мен и от теб!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за хубавия стих!
  • Много е хубаво!
  • Дай Боже, всекиму такава топла и здрава къща!
  • Да не забравяме, че коментара преди моя е захвърлен тук от едно просто Спиро, на което му липсва представката Dum и допълнението Spero. С две думи: Недооконченьi человечик!
  • Твъре прозайчно...
    Топло било!
    Ми то навън не се диша от жега, та как да не е горещо... даже! Може би затуй няма и камина - инак ставаше, като в онези рисунки... С лодките... дето се полюшват в един прозайчен залив!
    Ето как би изглеждало:


    Вино... и двамина!
    Не е нужна и камина,
    където съчките, уж горещи...
    пращат с искри зловещи
    (да речем - любещи)!
    Излъчват сякаш нечовешка...
    светлина, имагинерно невидима!
    И тя, за нашата суета, надежди...
    безспорно, ще да бъде допустима!
    Ха-ха-ха...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....