25.08.2013 г., 18:41  

Стига любов на луни и звездички!

1.2K 0 18

 

 

Любовта ни прилича на къща,

всеки стон, предизвикан от теб,

всяка дума, мълчание също

слагат тухла във общия ред!

 

Тук прокапа, Любими, тавана,

там заплашва да падне греда.

Знам, че можеш и сам, ала двама

по-успешно поправят Дома!

 

Извади от онези „пирони“,

дето нивга не хващат ръжда.

Знаеш - тези, които „отрони“

във съдбовния ден на Брега.

 

Ти не чакай да стане студено,

за да сложиш отново дърва,

нито давай снегът да превземе

едничката входна врата.

 

А пък аз ще ти готвя усмивки,

ще прекърпвам и стари мечти,

вечер в двама ни "виното пивко"

ще оставя горещи следи…

 

... Затова Любовта ни е къща

и е твърде уютна наглед.

Колко здрава и топла е всъщност

зависи само от мен и от теб!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за хубавия стих!
  • Много е хубаво!
  • Дай Боже, всекиму такава топла и здрава къща!
  • Да не забравяме, че коментара преди моя е захвърлен тук от едно просто Спиро, на което му липсва представката Dum и допълнението Spero. С две думи: Недооконченьi человечик!
  • Твъре прозайчно...
    Топло било!
    Ми то навън не се диша от жега, та как да не е горещо... даже! Може би затуй няма и камина - инак ставаше, като в онези рисунки... С лодките... дето се полюшват в един прозайчен залив!
    Ето как би изглеждало:


    Вино... и двамина!
    Не е нужна и камина,
    където съчките, уж горещи...
    пращат с искри зловещи
    (да речем - любещи)!
    Излъчват сякаш нечовешка...
    светлина, имагинерно невидима!
    И тя, за нашата суета, надежди...
    безспорно, ще да бъде допустима!
    Ха-ха-ха...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...